Отваряш очи... Светлината е силна, болезнена, привлекателна. Тишината, в която си бил досега е изгубена. Звуците стават все по-силни. Всичко е ново за теб и същевременно добре познато. Колкото по-дълго държиш очите си отворени, толкова повече светлината се превръща в материя, цветове, сияние, аромати... Протягаш ръка - докосваш, искаш да притежаваш малко цвят, малко от всичко това.
Вече забравяш... Дори когато затвориш очи, не помниш. Тишината, която беше всичко за теб - твойта вселена, самият ти - всичко това вече те плаши.
Искаш още светлина, материя, шум, искаш цветове, музика, докосване, екстаз... Искаш всичко. Твоят свят трябва да бъде пълен, изобилен. Обграждаш се с все повече и повече цвят и плътност. Светът ти се превръща в хартиен, цветен затвор, който пазиш и продължаваш да ракрасяваш с цветни парченца материя, надявайки се да намериш малко тишина, малко спокойствие, малко от себе си.
Отваряш очи... Всичко продължава - цвят, свят, шум... Пътят е дълъг, безкраен... И точно тогава, някъде там, твоите очи срещат две други и всичко намира смисъл.
Затваряш очи... Тишината е около теб, шумът го няма, светлината, с малките, цветни парченца, изчезва... Ти се усмихваш. Спокоен си.
Всичко, което си искал са тези две очи.
