За фрагментите и цялото - новата изложба на Цветан Лазаров в Галерия "Валер"

Галерия Валер | 27.09.2019

ЗА ФРАГМЕНТИТЕ И ЦЯЛОТО

РЕБРО АДАМОВО – изложба живопис на Цетан Лазаров в галерия Валер

                                                                                                                    Октомври 2019 София

 

И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот...

                                                                                                                                Битие 2.7

И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена и я заведе при човека

                                                                                                                                Битие 2.22

...и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът.

                                                                                                                                 Битие 2.23

 

     Вероятно е невероятна привилегия да можеш да проследяваш десетилетия наред развитието на голям и даровит творец. Да си свидетел на търсенията му, на създаването на нови светове, на изгрева и залеза им, който пък се превръща в нова зора на още по-нови и предизвикателни хоризонти...

Изкушавам се да говоря за „израстването” на Цветан Лазаров през годините, но то е само поради удобната гравитация на трафарета – същинското движение на твореца през годините е надолу и навътре: надолу, към корените и изначалността на нещата, към тяхната първопричина и първозданност и навътре: към неопознатата и непознаваема душевна бездна на странния и непонятен човек, който твори...

В новата си изложба Цветан е самият себе си – следващото стъпало на житейската и творческата си стълба. И това не е делнична констатация, защото няма по-важно от това творецът да е верен на своето „аз”, да не се отдалечава от стожера на идентичността си.

Зрителят ще се срещне отново с все по-изненадващата и пищна палитра на автора, с познати и отпреди ситуации: жената, двойката, движението на искрящия въздух, покоя на тялото... Не отсъстват и често срещаните в творбите на Лазаров образи: стъклената сфера, събираща в себе си вселената и излъчваща вселена от себе си, раковината - безкрайност, цветните сенки-ореоли, съдовете и плодовете...

Новото, което задълбоченият зрител ще открие, е философската идея, около която гравитират произведенията в тази експозиция. „Ребро Адамово” ни връща към „Битие”, първата книга на Светото писание, разказва своя и неочаквана версия на древната космогония.

Създавайки човека в божествена съвършеност, Бог-Творец разрушава собственото си творение, изтръгвайки фрагмент от него, за да направи друга форма на творение, за да ги съедини/обедини и от тях да произлезе ново цяло... Може би това е детето, господар на утрешния ден, едновременно цяло и фрагмент, което търси другата си половина, за да се слеят/пресътворят в ново цяло... И така – довека...

Художествената вселена на Лазаров преповтаря божествения момент на фрагментация и преобединяване. Понякога това е формално – картините, състоящи се от две или три части са предизвикателство към зрителя да ги слее чрез сетивата си и да създаде от привидните парчета нова цялост. Друг път окото на гледащия трябва да слее различността и привидния дисонанс на цветните петна, както ухото смесва звуците на различните инструменти, за да чуе общата мелодия на оркестъра... И най-сетне – да усети неназованата връзка между мъжа и жената, „прилепени” по Божия повеля в крехка, но космическа цялост...

Светът се пре-напълва с фрагменти и гигантската им спойка оформя неговата цялост. И ако според Шели „поетът е нерв, оголен за страданията на света”, то в новата изложба на Цветан Лазаров виждаме око, отворено за радостта на света, за изяществото на всеки малък детайл, допринасящ за великолепието на цялото. Авторът събира цветовете на утрото и пладнето, променя геометрията на хоризонта, за стане той веритикален и съзвучен на женската форма, кара плодовете да се въздигат, вместо да падат... Една нова космогония е готова да бъде прочетена от умеещите да четат.

Няма нужда да търсим жената, според императивното „шерше...” – тя сама ще ни намери. Тук тя ни гледа отвсякъде: разнолика, но винаги изящна и женствена, прелестен фрагмент, завладяващ въображението.

Квинтесенцията на философското послание, което ни отправя Цветан в „Ребро Адамово”, може би най-силно се усеща в картината „Приношение”. Великолепното женско тяло сякаш се отдалечава, изгаря в залеза на платното, но оставеното от нея превзема и завладява зрителното пространство. Плодът, ново и идващо Творение. Сякаш усещаме сладостта на нара и стипчивата тайна на лимона – символи и грами на новия живот. И макар лакътушещите цветни линии да разполовяват нейния свят, ние не ги възприемаме като Стикс и Ахерон, които отделят световете на живите и мъртвите, а като Тигър и Ефрат, които напояват и благославят бреговете си.

Трудно е да превеждаш багрите на една галактика с думите на друга галактика – нека просто се насладим на съвършенството, с което един зрял творец ни дарява!

Това е една изложба, след която всеки посетител ще заспи по-богат, отколкото се е събудил...

 

Румен Йонков

 

 

Copyright 2012-2019, Valerart